Запей Сърце,ти ако можеш.
С разкъсани  струни, запей!
Ако  това не щеш да сториш,
по-добре, навеки занемей.
Запей, за любовта красива.
За несбъднатите ми мечти.
За ужасната  тъга тъй сива,
на обречените глухи дни.

Запей  Душа, ти ако можеш.
С притиснат от болка глас.
За полети неизбродни молиш
в горчивия си  пречупен час.
За вяра и неверие, за сила и страх.
За думи ,бездумие, за мигове зли.
За страдание, че любовта е грях.
За трепети нежни в тъжни очи.

Запей Лунице, сестро сияйна .
За полети в твоето звездно небе.
За танците бурни в нощи омайни.
За думи шепнати, все  от  сърце.
Запей , сестрице, пак сме двете,
преплели ръцете  с лунни лъчи.
Аз пак ще си дам на тебе обета -
в дар да  даря кристални сълзи.

Запей Ветре, луд- лекокрили.
Яростна песен с барабанен звук.
Нека кръвта заври, закипи ми.
Ела и отнеси ме далече от тук!
Запей Животе, мой, омачкан -
да излезне буцата лед от теб.
Хубав миг с теб да дочакаме...
Ако ли не, да бъдеш проклет!...

 

по добре запей от радост не от тъга:)))

От луната заплених се, макар и меланхолична
и вятър лекокрил понесе ме...!?
Но тази буца лед - обезоръжи стиха ми !
Защо-"проклет"?!

довечера може и да запеем, не от тъга:))))) Има и такива моменти, когато от всичко му довива на човек....

ще го проклетосам когато не се съобразява с мен, а си прави каквото му скимне:))))) Мой живот ли е , или какво!?! Ха ма хаа!:)))))

да бе и аз съм го забелязала:))))

Хубаво е, но малко тъжно. Сигурно и ти си тъжна нещо. Малко усмивки :)))) да те подхраня за следващата творба, за да е по усмихната

Така, така оглеждайки се виждам и комични неща, които са толкова истински - колкото и тъжните, ммм-да!